Българският щангист Карлос Насар е чудото на спорта, от което България имаше нужда няколко десетилетия подред. Само преди няколко дни той триумфира с безапелационно подобряване на пореден европейски рекорд.
Спортист номер 1 на България за 2024 година победи в състезание в новата категория до 96 кг. Това обаче се оказа недостатъчно задоволително за Насар, който постигна нови върхове в изхвърлянето – 188 кг, и в двубоя – 417 кг.
В последния опит в изтласкването, спортисът направи своя последен опит и заяви 229 кг, с което постигна световен рекорд в двубоя. Заявката му остана на едва 2 килограма от световния рекорд в това движение от 231 кг.
Въпреки че в момента изживява своя кариерен пик и е благословен с любовта на българския народ, Карлос Насар носи в себе си болка от трудните детски години, които е имал.
Откровен и смирен, така може да опишем 20-годишното момче, отвъд спортната му кариера и невероятните успехи, които постига на всяко едно световно и европейско състезание.
Неговите доброта и скромност произлизат от семейната среда, в която е израснал. Карлос има много братя и всички те са отгледани от майка герой. Въпреки че семейството не е разполагало с финансови възможности и са живяли на прага на бедността, вярата и добрата са благодетелите, на които са се уповавали години наред.
Карлос Насар неведнъж е споделял, че е израснал в Църквата и често е откривал утеха и помощ именно в Бог. Оттам идва и неговото смирение и начинът, по който гледа на живота, въпреки че е едва на 20 години и е най-известният българин в момента.
Почитатетели на Карлос нарастват с всеки изминал ден, а когато върви по улиците, той изглежда като истинска холивудска звезда, тъй като десетки хора го спират да го поздравят и да се снимат с него. Това е голяма рядкост за спортистите у нас.
Но отвъд славата, успеха и любовта на България, Карлос носи болка от миналото. В интервю Карлос Насар споделя за своето трудно детство. Тъй като бил бедно момче, нямал много приятели като дете. Карлос споделя, че никога не си е празнувал рождения ден, защото майка му нямала тази финансова възможност, с която може да си позволи да празнува рождените дни на всичките деца в къщата. Вдигне ли празненство за един, трябва и за всички, споделя Насар. Но на един от рождените си дни шампионът бил много тъжен и тогава майка му дала обещание, че на следващата година той ще отпразнува своя специален ден. Годината бързо се изнизала и отново дошъл рождения ден на Карлос.
Той поканил всички си съученици и приятели, но уви – абсолютно никой не отишъл на рождения му ден. Това му останало като травма и до ден днешен той отказва да празнува.
Този момент обаче, освен тъжен, се оказва и поучителен за спортист номер 1 на България. В този момент той осъзнал, че всъщност семейството е най-важното нещо на този свят. Макар че съзразяването на Карлос е настъпило твърде рано, още в детските години, и до ден днешен той продължава да обича толкова семейството си и да го счита за най-голямата упора.
Славата и успеха не променят 20-годишния спортист, който освен трудно детство, е преминал и през трудни тийнейджърски години. Разбира се това е присъщ период на всеки един тийнейджър, както за момичетата, така и за момчетата.
Въпреки че е едва на 20 години, днес най-голямото желание на младия шампион е да бъде достоен пример и вдъхновение за младите хора, които искат да постигнат нещо в живота и да последват мечтите си.
Колкото и успешни да станем един ден, най-важното е едно – да вървим с вяра напред, да бъдем смирени и никога да не забравяме откъде сме тръгнали. Карлос е най-обичаният български спортист в цялата история на спорта.
