Иван Костов остава в историята като министър-председателя, чието управление (1997-2001) е последното с ясно изразено парламентарно мнозинство, което позволява провеждането на дълбоки реформи в страната.
Почти три десетилетия по-късно темата за силната политическа подкрепа отново излиза на дневен ред след резултатите свързани с Румен Радев.
Костов поема управлението в един от най-трудните периоди за България – след икономическата криза и хиперинфлацията от 1996-1997 г., довела до Протестите в България 1997 г.
Неговото правителство въвежда валутния борд, стабилизира финансовата система и поставя основите на икономически растеж.
След ключовите политики на кабинета „Костов“ са мащабната приватизация, реформите в банковия сектор и ориентацията към евроатлантическа интеграция.
Именно в този период България прави решителни стъпки към Европейския съюз.
Въпреки икономическата стабилизация, управлението на Костов остава противоречиво заради социалната цена на реформите и критиките около приватизационните процеси.
Днес, близо 30 години по-късно, политическите анализатори отново правят паралели с периода на силно парламентарно мнозинство, което дава възможност за бързи и мащабни решения.
Въпросът дали подобен модел може да се повтори устойчиво остава отворен.
