Въведителна част
Епохата на Българското Възраждане оформя модерната личност на 19-ти век.
През този наситен със събития период, в българските земи назряват условия за разцвет в областта на културата, образованието и архитектурата.
Създават се предпоставки за духовна и политическа революция.
Наред с измененията в ядрата на българската общественост започват да се формират нови социални структури. Те водят до модификация в трудовият делник и в битието на българите.
Така още през последната четвърт на 18-ти век, българското население преминава към нови и по-актуални форми на взаимодействие.
По този начин започва същинското “възраждане“ на българската култура и духовност, което обхваща няколко ключови направления–движение за църковна независимост, напредък в просветата и културата, самостоятелни борби за политическа свобода.
Еснафските организации, селското стопанство и износната търговия в контекста на българското Възраждане
Сред най-значимите фактори съдействали за този устрем на обществото е появата на еснафските сдружения.
Организациите, които се създават в почти всеки град или по-голямо селище, включват майстори, калфи и чираци, които упражняват еднакъв занаят.
Те имат пълна вътрешна автономия и се ползват с уважението дори на местната османска власт.
Тези стокопроизводители се налагат като основно звено в стопанския и икономическия живот протичащ в селищата тогава.
Друга предпоставка за реформацията в българските населени места е развитието на селското стопанство.
Макар промените там да се случват по-бавно и неравномерно, в сравнение с други отрасли, голяма процент от българското население е ангажирано именно в тази област.
Развитието на търговията и установените стопански отношения на българските търговци, спомагат за навлизане на чужди културни влияния и непознати до тогава порядки.
Размахът с който се осъществява износната търговия, благоприятства разкриването на български търговски къщи в европейските градове.
Това от своя страна довежда до разрастване на селищата и до създаване на българския национален пазар.
Изброените до тук предусловия променят облика на традиционната структура на българския град през 19-ти век.
Строителството на нови сгради е индикация за социален статут и благородство на българските граждани.
Не без значение за разцвета на обществените процеси е упадъка на султановата държава, който започва през 16-ти век, но около осемнайстото столетие достига своята връхна точка.
В заключение:
Всички тези обстоятелства съдействат за създаване на модерно българско общество, което се адаптира успешно към нови и по-актуални форми на интеграция.
Поради тази причина епохата на Българското възраждане е аналогична с Ренесанса и Просвещението в Европа, въпреки инертността на българското развитие през предишните столетия.
Вземайки под внимание сложния комплекс от явления съпътстващи прехода на българите към Новото време достигнахме до някои основни заключения.
Най-съществената част от този всестранен процес са условията, в които се осъществява еволюцията на българското общество.
Достатъчно е да споменем само липсата на църковна и политическа автономия, високите данъци с които се е облагало населението и непрекъснатите стълкновения с османската администрация.
Въпреки перипетиите от всякакво естество, българите успяват да поставят основите за изграждане на една модерна държава, в духа на славните български традиции и повелите на Новото време.
