Ивелин Иванов e дългогодишен сервитьор и любител сладкар. Родом от град Свищов, Ивелин завършва Професионална гимназия със специалност “Готварство и ресторантьорство”.
След това продължава висшето си образование със степен бакалавър в Стопанска академия „Димитър А. Ценов“, профил Икономика със специалност “Икономика на Туризма”. Още от ученическите си години той избира да се развива в сферата на туризма и ресторантьорството.
В разговора ни с Ивелин, надникваме зад завесите от другата страна на бизнеса – тази на служителите. Какво ти коства да бъдеш сервитьор в България? Защо златното правило, че клиентът винаги е прав, струва не само материални, но и ментални щети, които най-често понасят сервитьорите? Защо тази професия все още се омаловажава у нас и какви сме ние, българите, като клиенти.
Всичко това и още много интересни отговори на въпроси, ще прочетете в интервюто ни от първо лице.
1. От колко време си в ресторантьорския бизнес и защо реши да се развиваш в тази сфера?
В ресторантьорския бизнес съм вече около 8 години. На пръв поглед не са много, но за годините на които съм в момента, не са и малко. Избрах да се развивам в тази сфера постепенно с времето. Средното си образование завърших в профилирана гимназия, а именно “Готварство и ресторантьорство”. През този период на обучение се запалих по тази професия. Преминал съм през трите звена в един ресторант – сервиз, бар и кухня. Но това да сервирам винаги остава на първо място. Да общуваш с хората и срещаш различни и нови лица всеки ден е нещо уникално и обогатяващо. Разбира се се изискват и доста усилия. Тази професия те учи на това как да се държиш и да общуваш с различен тип хора и донякъде те изгражда и като личност и характер.
2. Какви са твоите наблюдения за Сервитьорството като професия в България?
Не много добри – това са моите наблюдения за сервитьорството в България. Нашата държава все още не е достигнала това ниво, за да може да наречем “Сервитьорството”, дори като професия. Не съм сменил много работни места, но имам и много мои познати и приятели в бранша ,и с голяма част от тях сме на същото мнение.
3. Ако трябва да направиш съпоставка с тази професия в чужбина, какво би казал?
Работил съм и в чужбина, в Кипър и на речен круизен кораб. Също и в Испания, но това беше едномесечен стаж. Наблюденията ми за там са, че е една идея по-добре. Работодателят се държи с една идея по-добре от повечето в тук в България, клиентът се отнася с малко повече уважение към теб.
4. Златното правило на бизнеса е, че клиентът винаги е прави. Но какво се крие зад това правило? Какво ви струва на вас, сервитьорите?
Да, това е нашето “златно правило”. Но това си има и своите граници. Да клиентът винаги е прав, но не на всяка цена. Доста от клиентите са запознати с това правило и напоследък наблюденията ми са, че го използват за лична изгода. Защото всяка грешка се заплаща от сервитьора, дори и да не е негова вината, това се крие зад това “златно” правило. Не навсякъде, разбира се, защото всеки ресторант има своите правила, но това е доминиращо.
5. От другата страна на бизнеса, думата не сервитьорите бива ли чута?
Този въпрос е много интересен. Честният ми отговор е, че почти никога не бива чута, дори и сервитьорът да е опитен в работата си. Според мен това е породено от страха на управляващия да не бъде заменен, от егото на собственика, защото, как някой друг ще бъде прав?! Но това е далеч от професионализма. За съжаление, напоследък, професионалисти трудно се намират.
6. Оставят ли бакшиши българите или чужденците са по-даващи?
Българите оставят бакшиш, но с годините тенденциите са към спад на бакшишите. Това е така, защото цените се повишават, а заплатите се понижават. Качеството на продуктите се влошава също. Хората биха оставили бакшиш, но вече търсят по-доброто качество във всякакъв аспект на професията. Но от друга страна да бъда и честен, българите са стиснат народ в това отношение, искат да бъдат обслужени на високо ниво, но не биха платили за него! За разлика чужденците, които така или иначе са свикнали на 10 % от сметката, защото това е заложено като правило, писано и неписано, в техните държави. Да, има и изключения, разбира се, все пак огромен е светът.
7. Какво най-често поръчват българите?
По-голямата част от българското общество обича традиционното и българското, дори и в ресторант с интернационално меню, българите често задават въпроса “Предлагате ли Шопска салата?”. Вече се наблюдават тенденции и на модернизиране в тяхното меню, идващо, разбира се, от новото поколение, което пътува и опознава различни кулинарни култури и след това ги търси и в собствената си държава.
8. Отрупани или скромни маси, какво обича българинът?
Тук бих отговорил по следния начин: зависи какъв тип ресторант или място за хранене са избрали. Ако е традиционен ресторант, механа, и компанията е голяма, масата ще е отрупана, разбира се.
9. Българинът като клиент – мил и любезен или груб и нахален?
Като клиент българинът е нещо средно между мил и груб. В работата ми съм срещал какви ли не хора – от супер мили и учтиви хора, които и да не ми оставят бакшиш, ще направят деня ми по-хубав, до такива, които са се държали супер арогантно и надменно. Така, сякаш притежават седемцифтени суми в банковата си сметка. Да бъда честен, това държание е от страна на клиентите, които не разполагат с големи финансови възможности и решават, че като се държат така със сервитьорите, са нещо повече и избиват собствените си комплекси. Но все пак ти развалят удоволствието от работата ти.
10. Ако може да опишеш сервитьорството с една дума, коя би била тя?
Да я опиша с една дума? Може би изкуство. А към нея бих добавил страст и търпение.
11. Какво ти взема тази професия и какво ти дава?
Тази професия ,за жалост, повече ти взима, отколкото ти да дава. Взима ти здравето – на първо място. Това е професия с доста физически труд. Ти трябва да си бърз, да изнасяш тежки чинии и в същото време да добавиш и малко грация. Това за мен е сервирането. А към него добавяме и психическо натоварване, защото да се справяш с толкова много хора, всеки с различен характер и да запазиш поведение на ниво, придружено с усмивка, изисква доста усилия. Тази професия доста често ти взима доста и от личното време, доста често не остава много време за теб самия. Но пък ти дава много спомени, приятелства, изживявания. Също и доста умения, както казах по-горе, изгражда характера.
12. Как и къде се виждаш след 5 години?
След 5 години се виждам… Честно казано не знам как се виждам. Винаги ми е било трудно да отговарям на този въпрос, защото аз съм доста импулсивен човек и не знам къде би ме изпратил животът. Но знам само едно със сигурност – няма да спирам да се развивам и обогатявам в тази сфера, за да работя над мечтите си.
*Интервюто принадлежи на novinite-dnesbg.eu и всички права са запазени!
