Българското Възраждане: Културен и икономически подем
Вече почти две столетия Българското национално възраждане е предмет на редица исторически изследвания, и присъства трайно в художествената и образователната литература.
Въпреки многобройните научни дискурси, изучаването на този период от българската история продължава да вълнува учени, историци и любители.
Българското Просвещение се характеризира с бърз напредък на културните, социалните и икономическите процеси, но се осъществява в условията на чужда държавна власт.
Съгласно развитието на българско общество през тази епоха се формират няколко ключови направления, по които протичат процесите на т.н. Българско възраждане.
Българската нация през целия преход към “Новото време“ се осланя на народната традиция и на неразрушимата връзка с православната религия.
Манастирите като културни и духовни средища
Основен израз на българската идентичност през XV-XVIII в. са средновековните манастири, съхранени след събитията от XIV век.
Те се превръщат в крепители на народния дух и място, където се разпространяват знание и просвета, дори в ограничени форми.
През втората половина на XVIII в., в българските земи се създават предпоставки за прекъсване на вековната изолация от развитите европейски държави.
Предпоставки за подема на населението през ранното Възраждане
Това време съвпада, със започналия още през XVI в. упадък на Османската империя.
Българските търговци съумяват да се възползват от създалата се ситуация и натрупват солидно състояние.
Предприемчивият българин също така развива успешна търговия в недрата на империята, и извън нейните граници.
Така създалата се обстановка на икономически прогрес, спомага за подем и в останалите сфери от битието на възрожденеца.
Наред с ускорените стопански отношения, градовете също започват да се видоизменят.
Селищата от градски тип с преобладаващо българско население, още в средата на века реагират на промените обуславящи прехода към новата епоха.
Възраждане на българската градска архитектура
От важно значение за изясняване характера на масовото възрожденско строителство, е тенденцията установена при строителството на обществените постройки – църкви, училища, манастири, читалищни сгради.
Те изпълняват едновременно функцията на архитектурни паметници от една страна, а от друга се явяват отличителен белег на българската духовна еволюция.
Сградите, пригодени за публичния сектор са алегория на реформите, които настъпват за християнското население в империята.
Тяхната поява е паралелна със заформящата се образователна и просветна идеология.
Влиянието, което имат върху нацията спомага за общото съзряване на населението, видоизменя градската структура и вдъхва обоснована увереност на българина.
Сред тези нови културни средища се открояват със своята индивидуалност – училищните постройки, църквите и часовниковите кули.
За нуждите на търговията и разширения занаятчийски корпус започват да се изграждат специални помещения, наречени маази.
Както вече отбелязахме, строителството на частни домове също претърпява реформация.
Освен нововъведенията във външното оформление на сградите, българите започват да обръщат внимание и на интериора на своя дом.
Голяма част от градското население обзавеждат и декорират своите къщи по европейски образец.
В общи линии, през Възраждането се преодоляват ограниченията наложени в предходните векове.
Добре известно е, че преди XIX в., изграждането на сгради пригодени за социалната комуникация е монопол на османското население.
В столетията преди XIX в., в българските селища преобладава типа на еднокорабната църква.
Училищата пред този период най-често са били килийни, и са се разполагали в отделни помещения в дома на някой свещеник или в манастирите.
През Възраждането се подновява строителството на трикорабни църковни сгради, които по право се свързват със Средновековието, и по-конкретно с ерата на Първото българско царство.
Деветнадесети век е иновационна фаза в развитието на българската култура, защото именно тогава тези ограничения се преодоляват.
Мащабите на възрожденското строителство обхващат различни по вид и предназначение сгради. Тези конструкции служат като показател за приспособяването на българското градоустройство към модерната европейска архитектура.
Примерът на Свищов и архитектурните паметници от епохата
Пример за архитектурен паметник и културно наследство с неоценима историческа стойност е храмът “Света Троица“ в град Свищов.
Първият камък на църквата е положен през 1865 година, а две години по-късно тя е окончателно завършена.
Идеята за строителството на голям православен храм в Свищов се поражда около средата на века. Проектът за издигането на такава църква се заражда след динамичните процеси от средата на века. Реализацията на тази амбициозна задача става възможна след продажбата на недвижимите имоти на църквите “Св. Петър и Павел“ и “Св. Пророк Илия“.
Нелеката задача за конструкцията на църквата е поверена на майсторът от град Дряново – Никола Фичев.
Сакралният храм е един от най-внушителните паметници на възрожденската епоха и в творчеството на Никола Фичев.*
Той е доказателство за архитектурния гений на възрожденските строители, и свидетелство за еволюцията на българското общество през анализирания период.
В завършек трябва да подчертаем, че през деветнадесетото столетие в Свищов са издигнати не малко постройки, които и до днес остават символ на онези далечни времена, изпълнени с трудни моменти.
Сред тези архитектурни образци са: “Сладкаровата къща“, “Къщата на мира“, “Домът на Димитър Начович“, “Часовниковата кула“, “Храм Преображение Господне“ и др.
Гореизброените паметници са знакови за летописа на свищовското население, защото са свързани с важни исторически събития.
Всяко от тях допринася за напредъкът на българите и за постигането на политическа и духовна автономия.
Както всеки период в историята, така и новият век е съпътстван от разнородни промени.
Обменът между различните етноси в империята поражда сливане на някои елементи, станали впоследствие интерпретатор на обновената градска архитектура.
*Никола Фичев е по известен в историческата литература и изобщо в хрониката на българската държава като Кольо Фичето.
