Променливо време през юли, а август може да бъде по-горещ и по-сух
Времето в България ще остане променливо до около 24–25 юли, като ще се редуват няколко типично летни дни с периоди на захлаждане и краткотрайни валежи.
Това прогнозира климатологът Симеон Матев в интервю за БНТ.
Според него през този период не се очаква продължителна гореща вълна, а температурите ще бъдат близки до обичайните за сезона.
По думите на Матев, времето ще следва сравнително устойчив модел – три или четири дни с повече слънце и температури над 30 градуса, последвани от преминаване на атмосферни фронтове, които ще носят понижение на температурите и валежи.
След това отново ще настъпва затопляне.
Краткосрочните прогнози на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) също сочат, че през следващите дни ще има редуване на слънчево време, временни увеличения на облачността и локални превалявания.
На места максималните температури ще достигат между 33 и 36 градуса, но не се очаква трайно установяване на екстремни горещини.
Според климатолога настоящият юли се отличава от последните няколко години. Вместо значително по-високи температури от климатичната норма, каквито често се наблюдаваха през последните лета, този месец се очаква да остане по-близо до обичайните стойности.
Това не означава, че времето ще бъде хладно, а че температурите ще бъдат по-умерени и ще има повече динамика в атмосферната обстановка.
По-различна е прогнозата за август. Дългосрочните климатични модели показват повишена вероятност последният летен месец да бъде по-топъл от обичайното.
Очакванията са средните температури да бъдат над климатичната норма, а валежите – по-малко, което е характерно за този период от годината.
Според експертите това може да доведе до по-продължителни сухи периоди в различни части на страната.
Засушаването създава предпоставки за по-висок риск от горски и полски пожари, както и за затруднения в земеделието, особено в районите, където липсват достатъчно валежи или възможности за напояване.
Особено внимание специалистите обръщат на Източна България.
Именно там по-често се наблюдават резки промени във времето – продължителни периоди без валежи, последвани от интензивни дъждове за кратко време.
Подобни ситуации могат да увеличат риска от локални наводнения, тъй като изсъхналата почва по-трудно поема големи количества вода за кратък период.
Климатолозите отбелязват, че през последните години подобни резки преходи между суша и силни валежи се наблюдават все по-често.
Макар общото количество на валежите за годината да не се променя съществено, все по-голяма част от тях падат в рамките на кратки периоди, което затруднява естественото задържане на влагата в почвата.
Освен дневните горещини, експертите обръщат внимание и на високите нощни температури в големите градове.
Причината е т.нар. ефект на градския топлинен остров – бетонът, асфалтът и сградите натрупват топлина през деня и я отдават постепенно през нощта.
Така температурите в градската среда остават по-високи в сравнение с околните райони, което създава допълнителен дискомфорт по време на летните жеги.
По-дългосрочните прогнози сочат и вероятност есента да бъде по-влажна от обичайното, въпреки че сезонните модели не могат да предвидят времето за конкретни дни.
Те дават по-скоро обща оценка дали даден месец или сезон ще бъде по-топъл, по-хладен, по-сух или по-влажен спрямо климатичните норми.
Засега прогнозите сочат, че до края на юли времето ще остане динамично, с редуване на слънчеви периоди и краткотрайни валежи.
През август обаче има по-голяма вероятност страната да навлезе в по-горещ и по-сух период, характерен за края на лятото.
