Въведителна част
В многовековната история на българската държава град Свищов заема централна позиция със своите културни и просветни достижения. Още в началото на 19-ти век, в селището започва ускорена търговска и предприемаческа дейност.
Нейните мащаби често излизат отвъд териториалната рамка на Свищов, достигайки до други балкански държави и Западна Европа. За доброто състояние на града до 1878 г., свидетелстват разкритите тогава светски училища, търговския разцвет и основаното в малко по-късно време читалище.
Кратка история на Свищовското градско читалище
“Самобитните организации“– наречени читалища, са отражение на настъпилите промени в ежедневието и светогледа на българите през анализираното столетие. Идеята за тяхното създаване принадлежи на чужди народи, но те бързо намират сподвижници сред родолюбивите българи.
В град Свищов е учредено едно от първите народни читалища. На 30.01. 1856 г., в дома на търговеца Димитър Начович е създадено Свищовското градско читалище. Младата организация изпълнява едновременно функциите на читалня, музей, библиотека и театър. Учителите Емануил Васкидович, Васил Манчов и Георги Владикин си поставят амбициозната задача да сътворят модерен за своето времето просветен и образователен институт.
30 януари 1856 г. е не само паметна дата в културната хроника на България, но и патронен празник на Преображенското училище. Това символично подчертава недвусмислената връзка между двете средища.
Библиотечен фонд и книжовна дейност:
Още от денят на своето основаване, читалището разгръща широка и всеобхватна дейност. Първото и най-голямо дарение, в помощ на читалището, е направено от учителят Емануил Васкидович. Той завещава 800 тома книги от своята лична библиотека. По този начин книжовника поставя фундамента на литературния фонд на читалището. Завещанието на Васкидович включва редки поредици книги на различни езици, някои от които са в ограничен брой. Неговият жест вдъхновява цяло поколение свищовски дарители, които не пестят средства и усилия за възхода на просветата в селището.
Театъра в град Свищов през 19-ти век:
Друг важен фрагмент от историята на културното заведение е организирането на театрални представления. За основоположник на театралното изкуство в Свищов е считан Димитър Шишманов. С подкрепата на художника Николай Павлович, син на видния учител Христаки Павлович, те организират първата постановка изнесена пред свищовската публика през месец февруари, 1870 г.
Сценографията и костюмите за спектакъла са изработени от Николай Павлович, което придава на официалното събитие европейски полъх. Поради тази причина, Димитър Шишманов, не веднъж изтъква пред съгражданите си необходимостта театъра да се позиционира в представителна сграда. Макар целта му да се осъществява на по-късен етап, съвременните възгледи на Шишманов дават своето отражение върху културната панорама в Свищов. Стъпка по стъпка актьорския състав на изнасяните театрали се увеличава, като в определен момент към трупата се включват и жени. За ролята на жените в общоградските прояви не се споменава достатъчно в историческите източници. Тяхното приобщаване към просветния живот протичащ в селището, засилва и укрепва позицията им в обществото.
Вместо заключение:
Усилието и старанието на градските първенци, в съхраняването и опазването на българските исторически традиции, спомага за прогреса на Свищов в различни направления. Успехът на инициативите, които народното читалище покровителства не е случаен, а е в резултат от неспиращата активност на свищовските жители и тяхната всеотдайна служба към народа.
