Имало там, в далечните земи, едно момиче, което вярвало в искреността на клишетата, червените рози и истинската любов. Но един ден, нейната вяра просто угаснала. И тя вече никога не била същата. Като преди.
Знаете ли, харесвам клишетата. Признавам, понякога са по-полезни от чаша топла вода с лимон рано сутрин. Но клишираната червена роза, символ на любовта – категорично не.
Предпочитам Лалета. Някак си по-красиви са. По-нежни. И не чак толкова лицемерни. Неистински. Фалшиви. Като розата, която ти подаряват в знак на оная любов, уж истинската и вечната. Да бе да! Подаряват ти я, толкова красива и червена, също като теб, и ти, докато се усмихнеш от щастие, че си я получила, започваш да плачеш от мъка, че пак са те излъгали. Че любовта им трае колкото последното увехнало и паднало листенце на розата. Също като твоята надежда за любовта, която не само че увехва с последното листо, но и не разцъфтява отново. Никога.
Розата е любимото клише на мъжете. Онези мъже, които обещават, че ще бъдат до теб. Винаги. Но си тръгват, когато най-силно имаш нужда от тях. Отиват си и не се връщат никога. Оставят те отново сама. Срещу целия свят. Съвсем сама. Само розата, която са ти подарили е останала от тях. Но и нейното време изтича. Свежестта й си отива. Също като вярата ти и надежатата ти, че ще срещнеш един ден човек, който ще остане в живота ти. Завинаги. Или поне за по-дълго. И няма да ти подарява рози. А лалета.
Лалетата не носят със себе си товара на неспазените обещания. Нито пък на обещанието за любов и вечност, които съществуват само в приказките. И в живота, разбира се. Стига да си роден под щастлива звезда. Родена ли си? Така, като гледам – май не си?!
Затова винаги избирай лалета. И предпочитай лалета. Розите остави на масовия консуматор на лъжи и напразни обещания.
Ти си твърде истинска за този фалш.
*Текстът е авторски и принадлежи на novinite-dnesbg.eu
