
Винаги съм харесвала лалетата. Не са клише. Не обещават любов, която ще угасне след време, нито пък романтика, която съществува само в художествената измислица. Затова и повече хора не ги избират. А предпочитат рози. Колко изтъркано!
Лалетата са нежни като истинската жена. Толкова си приличат! Красиви са. Носят лека нотка на загадъчност. Не са масовка. Не може да ги срещнеш по всяка време в градината или пък в цветарските магазини. Не може да ги притежаваш, когато си поискаш. Особени са. Имат своя нрав. Крехки са. Не виреят при всички условия.
Ако искаш да отгледаш красиви лалета, трябва много да се грижиш за тях. Ех, приятелю, същото важи и за жената. Но онази истинската. А не масовката. Тя се различава. От тооолкова далеч. Само трябва да имаш очи да я видиш. И разбира се да си мъж. Но от онези, истинските мъже. Защото само те умеят и знаят как да различат истинската жена. За останалите, приятелю – за тях е масовката. На тях им стига. Но на теб?!
Н.П.
ВНИМАНИЕ! Тази статия е авторска и защитена от плагиатсво! Забранено е копирането без разрешение на автора или цитирането на източника! Всички нарушители ще бъдат подложени на санкции!