* Кратко резюме
Българското училище през епохата на Възраждането има значителна роля в процеса на просветно и духовно обновление на българския народ.
Училищата се превръщат в средища, където се разпространяват знание и просвета.
Новобългарското училище в контекста на конкретната епоха има моделираща роля за оформянето на единно национално съзнание и изграждане на българската културна идентичност.
Въздействието на Западна Европа рефлектира по специфичен начин върху затворената патриархална общност.
В средата на века традиционната българска култура променя своите очертания, и постепенно се превръща в модерната култура на Новото време.
Модификацията в мирогледа на възрожденските българи започва от търсене на собствена идентичност, и преминава през разнообразни етапи.
Съществен белег на това явление се оказва участието на жените в обществените и социалните процеси.
Все по осезаемото присъствие на женската част от населението се налага с откриването на т.нар. “женски дружества“ и девически училища.
В тези организации целенасочено се формулират основните дейности на жените, по отношение на просветното и културното издигане на селищата.
*Разцвет на новобългарското образование през анализирания период
За развитието на новобългарското образование и книжнина през 19-ти век., съществуват достатъчно документални ресурси и исторически документи.
Те свидетелстват за постиженията на българската интелигенция, за подема на светското образование, за прехода на българските училища от килийни, към модерни за времето си учебни центрове.
Обективно погледнато историята на новобългарското образование е съвсем кратка. В продължение на четири столетия българското население е ограничено в достъпа си до западноевропейските образователни процеси.
Докато в старият континент са откривани и поддържани училища и университети, българското културно развитие е прекъснато. Едва през последната четвърт на 18-ти век пред българското население се разкриват нови хоризонти и перспективи.
Учредяването на елино-български, взаимни класни, неделни, специализирани и девически учебни средища взема превес в почти всички християнизирани селища.
Тази характеристика, макар и нескромна, изтъква усилията на просветните дейци за развой в образованието и промяна в мирогледа на възрожденеца.
Идеята, захваната още в зародиш от д-р Петър Берон, намира привърженици в лицето на заможният търговец, на еснафският представител и будният общественик.
Тези публични фигури имат най-голямо влияние при осъществяване на процесите на Българското възраждане.
Създаване на девическите училища в контекста на новобългарското образование:
Създаването на девически училища и тяхното разбиране като белег за равноправие между половете, е прецедент в летописа на българската възрожденска култура.
Обикновено тяхната поява е свързана преди всичко с порядъците в градското съсловие.
Рядкост са случаите, когато подобен вид училища се откриват в селата. Техният постамент и област на приложение са заложени в устоите на градската атмосфера.
Този умисъл има и своето релевантно обяснение. В градската обстановка първоначално проникват кроежите на Просвещението. Женският феминизъм като самостоятелно течение, е все още тема, която не подлежи на дискусии сред обществото.
Колективната нагласа към публичните изяви на жената е преднамерена и скептична.
Поради тази причина, когато в градовете започват да се създават специализирани женски школа и дружества, селата продължават да изостават в своя темп на развитие.
Културата на възрожденските българи е изучавана през различни ъгли, но обособен параграф за приобщаване на българката към образователния ритъм на селищата липсва.
В този смисъл девическите училища са важен показател за службата на жената извън патриархалната хармония.
Описаният период от време съвпада с разкриването на девически заведения в по-напредналите в икономическо отношение български градове.
Фактите от средата на столетието свидетелстват още за подготовката на женското население, да вземе участие в дейности от публично естество.
Това е доказателство за все по-осъзнатата необходимост от активното включване на жените в икономическия, политическия и социалния живот.
*Значение на девическите училища за културните промени през 19-ти век.
Мястото на основаване на първото девическо училище в българските земи е град Плевен, а годината – 1840 г.
Разкриването на обособено учебно заведение насочено към образованието на жените, е в резултата от движението за просвета и национално самоопределение. До появата му, голяма част от жените в империята са неграмотни.
Анастасия Димитрова е една от най-знаковите фигури, допринесли за синтеза на женското образование с останалите културно-просветни реформи.
Светската учителка Анастасия Димитрова започва да обучава минимален брой ученички, но в последствие училището разширява своя обсег и влияние. Така постепенно в него прииждат момичета от различни краища на империята.
Преподаването се извършва по методата на взаимното учителство. Паралелно с църковно-славянските предмети се изучават и дисциплини от светско естество – история, аритметика, география.
Водени от предразсъдъци и консерватизъм към делото на учителката, мнозина се опитват да осуетят дейността на училището. Спекулата във връзка с положението на жената продължава да представлява бариера за количествените и качествените изменения на учебния консорциум.
Девическото образование в Свищов през 19-ти век
Свищов, като селище с дълголетни исторически традиции бързо се адаптира към промените свързани с възход на различни области от обществения живот.
Външните влияния достигат до голяма част от жителите на Свищов. Те навреме осъзнават нуждата от практически науки, и от образование различно от упражняваното в килийното училище.
Естетическата представа на възрожденците вече се доближава до европейското светоусещане, и се разграничава с нормите за социализация наложени в преходните векове.
В тази връзка, Свищов за кратко време се превръща в център на будни и начетени просветители. Те видоизменят “ориенталския“ облик на града и го превръщат в прототип на европейските градове, като Париж, Виена и др.
Друг важен фрагмент от историко-културната еволюция на Свищов е свързан с откриването на девическо училище, непосредствено след учредяването на такова в Плевен.
За ролята на жената и нейното абстрахиране от семейното огнище не е споменавано много във възрожденските архиви.
Обикновено на жената се преписва характерен образ, свързан преди всичко с призванието да бъде майка, пазителка на дома, задругата, фамилията. През 30-те години на века тези качества постепенно придобиват друга форма, под влияние на външни и вътрешни обстоятелства.
Един от най-смислените индикатори за промяната, която настъпва по отношени на женските организирани движения са девическите училища. Тези образователни средища предоставят възможност на женският пол не само да получи образование и базисна грамотност, а да се приобщи към обществения живот на града.
Христаки Павлович като истински реформатор, основава девическо училище(1841 г.) в своя втори роден град. Учителят по всяка вероятност е мотивиран от новостите около женската личност, и все по-нарастващото значение на жената за градската структура и публичната трибуна.
Девическите училища по право се нареждат сред факторите, спомогнали за възходящия развой на стремежа към консолидация и преодоляване на някои бариери в градското битие.
В Свищов, освен училището основано от Христаки Павлович, съществуват още няколко училища за девойки, които са разпределени в различните свищовски махали.
Въпреки недоразуменията, които често възникват между гражданите на отделните райони, свищовлии откриват училище във всяка обособена част на града.
Сред останалите девически учебни заведения на територията на Свищов, преди Освобождението са: девическо класно училище поместено в килиите на църквата “Св. Пророк Илия“, девическото училище “Съгласие“ в Преображенската махала.
По аналогия с много от образователни инициативи през 19-ти век, девическите училища имат не само просветен профил, а могат да бъдат разгледани и в културно-социален аспект.
Направеният сумарен обзор на дейностите показва, че образованието на девойките е важен компонент от развитието на селището. Амбицията на свищовските граждани за обединение и европеизиране се постига именно чрез откриването на модерни за своето време учебни средища.
Тези учреждения са проводник на европейските концепции за утвърждаване идеите на Новото време, и водят до сформиране на българският национален елит.
Заключение:
В заключение ще отбележим, че през Възраждането жената започва да взема участие в гражданските процеси, вече като пълноправен член на тази общност.
Събирателният женски образ през епохата е симбиоза между две “женски вселени“ или два “паралелни свята“, разделени от предрасъдъците по отношение ролята на жената, наслоявани през вековете.
Разграничението между тях лежи върху основата на сложни и динамични процеси. Те са свързани преди всичко с прехода към модерното европейско общество от една страна, и ерозиращата народна традиция от друга.
* Този материал е част от научен труд на Елица Петрова и всички права са запазени
