Набиращият популярност политолог Антоан Димитров коментира, че победата на Румен Радев през април не може да бъде обяснена единствено с рационални аргументи и политически програми.
По думите му, в периоди на криза обществото често преминава към по-емоционално и символично мислене.
Тогава започват да доминират усещания за „край“, „разпад“, и необходимост от „ново начало“.
Според Димитров в подобни моменти политиката се измества от полето на рационалния дебат към по-символен регистър, в който лидерите се възприемат като носители на промяната, а не просто като изпълнители на конкретни политики.
Той прави паралел с 1997 г., когато победата на Иван Костов също е възприета като исторически поврат в условията на икономическа и институционална криза.
„И в двата случая кризата създава очакване за радикална промяна. Разликата е, че днес това често е съпроводено с по-дълбоко недоверие към самите институции“, посочва политологът.
По думите му този модел носи риск – създава високи очаквания, които впоследствие могат да доведат до разочарование.
Димитров подчертава, че разпознаването на този цикъл е ключово, ако обществото иска да премине към по-устойчива политика, основана на последователност, а не на търсене на „спасители“.
