Едно поколение, което израсна без маски, без филтри и без страх
Имаше едно време, в което растяхме свободни. Родени от майки, които не брояха калории и работиха до последния ден преди раждането, без да минават през мнозина процедури.
Като деса се возехме по-спокойно в колите. Карахме колело и кънки без каски и без наколенки. Пиехме вода от градинския маркух и не – не се разболявахме.
Споделяхме една бутилка без да се тревожим за микроби, хапвахме бял хляб с масло и мас, домашен сладолед. Пиехме лимонада със захара. А пък наднорменото тегло беше рядкост, защото времето ни минаваше навън и в игри.
Играехме от сутрин до здрач – на криеница, на граничари, на дама… Въображението беше нашето забавление. Родителите често не знаеха къде сме, но ни вярваха. Отнасяхме критики и приемахме грешките си. Всичко беше един голям урок.
Учихме се да падаме и да ставаме. Карахме велосипеди без спирачки, строяхме колички от дървени щайги и събирахме череши от дърветата в махалата. Сами решавахме споровете си, без да търсим помощ от психолози.
Нямахме таблети, мобилни телефони, но имахме истински приятели. Такива, които търсехме лично, звънейки на вратата им, без предварителна уговорка. А те винаги ни отваряха и очите им заблестяваха в мига, в който ни видят.
Нямахме плейстейшъни, нито видео игри. Но имахме комиски, лексикони, кукли. Имахме свободата да грешим и силата да носим отговорност. Родителите ни ни учеха да се изправяме пред последствията.
Ние сме поколението, което живя истинско детство – с приключение, с доверие и граници. Поколението, от което се родиха десетки изобретатели, учени и създатели на велики открития.
Ако разпозаваш себе си в тези думи то поздравление! Принадлежиш към поколението, което израсна със сърце, без сценарий и без маски. Може би е време да разкажем на децата си колко истинско беше всичко. И защо сме горди именно с това.
