Черешова задушница: Ден за почит, молитва и памет
Черешова задушница е една от трите най-важни задушници в православния календар. Нейното място в календара е всяка година в съботата преди Петдесетница. Тази година Черешова задушница се пада на 7 юни. В този ден християните почитат паметта на своите близки починали.
Традиционно се носят хляб, вино, жито, свещи и череши. Именно черешата е плодът, който дава името на тази задушница, тъй като точно по това време започват да зреят. Смята се, че на Черешова задушница душите на мртвите се „връщат“ при близките и получават утеха чрез молитви.
Ето какво не се прави на този ден:
Черешова задушница не е ден за шум и веселие. Според вярванията не се правят ето тези неща:
Не се върши тежка работа – денят е за покой, тишина и съзерцание.
Не се пере, чисти или шие – особено шиенето се избягва, тъй като се вярва, се „зашива пътя“ на душата.
Не се слуша силна музика – според народните вярвания, шумът прогонва душите на починалите.
Не се излиза от грбищния парк с храна – всичко, което се носи, трябва да се раздаде. Отнасянето на храна обратно у дома се смята за лоша поличба.
Не се оставят неизмити съдове – след раздаването, те трябва да бъдат измити или остане чисти.
Ден на памет, а не ден на тъга
Макар и свързан с тъгата и скръбта, този ден не е за траур, а за спомен. Всяка свещ, жито или молитва са символ на това, че връзката между живите и починалите не се прекъсва.
Много семейства избират да кадят с тамян, вярвайки, че така изпращат светлина към душите на своите близки.
Черешова задушница е не просто религиозна дата – тя е част от българската културна памет и доказвателство за уважението към предците. Спазването на обредите и забраните не е суеверие, а знак на почит и духовна връзка между световете.