Важна новина за хората с апартаменти: Данъците върху имотите и достъпността на жилищата – възможно решение за България?
Ръстът на цените на жилищата и ограниченото предлагане се превръщат във важна тема за редица европейски държави. На този фон все по-често се обсъжда ролята на данъчната политика за по-доброто използване на жилищния фонд и подобряване на достъпността на имотите.
В България жилищният пазар остава сравнително стабилен, но в големите градове, и особено в София, цените на имотите през последните години се повишиха значително. Това поставя въпроса дали собствениците на повече от едно жилище трябва да имат по-висока данъчна тежест.
Европа търси решения за жилищната достъпност
В много европейски държави ограниченото ново строителство спрямо търсенето оказва влияние върху цените и наемите. Допълнителен фактор е концентрацията на населението в големите градски центрове, където търсенето на жилища е по-високо.
Подобни тенденции се наблюдават и в България. София продължава да привлича хора заради възможностите за работа, образование и бизнес, което поддържа високо търсене на жилища.
Каква може да бъде ролята на данъчната политика?
Една от обсъжданите мерки в Европа е различно данъчно третиране на допълнителните жилищни имоти. Идеята е да се насърчи по-активното използване на съществуващия жилищен фонд – например чрез отдаване под наем, продажба или завършване на необитаеми имоти.
В България темата е свързана и с предстоящото актуализиране на данъчните оценки на имотите. При промяна на оценките размерът на местните данъци може да се отрази по различен начин върху отделните собственици.
Експерти посочват, че при разработването на подобни мерки е важно да се вземат предвид както броят на притежаваните имоти, така и тяхното реално използване.
Втори имот – инвестиция или неизползван ресурс?
Притежаването на повече от едно жилище има различни икономически причини. За едни домакинства това е инвестиция или допълнителен доход, докато други имоти могат да останат необитаеми за продължителен период.
По-високото данъчно облагане на неизползвани жилища би могло да създаде стимул част от тях да бъдат предложени на пазара. Подобен подход обаче трябва да бъде внимателно балансиран, за да не се увеличи прекомерно финансовото натоварване върху домакинствата.
Какво показват данните за достъпността?
Евростат използва показатели, чрез които се оценява каква част от доходите на домакинствата се отделя за жилищни разходи.
В някои европейски държави значителна част от домакинствата отделят над 40% от доходите си за жилищни нужди. Това е над равнището, което обикновено се приема като сигнал за сериозно финансово натоварване.
При оценката на жилищната достъпност трябва да се отчитат не само цените на имотите и наемите, но и разходите за електроенергия, вода, отопление, поддръжка и други битови услуги.
Данъците не са единственото решение
Според експерти подобряването на достъпността на жилищата изисква комбинация от различни политики. Сред възможните мерки са увеличаване на новото жилищно строителство, по-добро градско планиране, подкрепа за млади семейства и създаване на условия за развитие на регионите извън най-големите градове.
По-равномерното икономическо развитие на страната също може да намали концентрацията на населението в няколко големи градски центъра и съответно натиска върху местния жилищен пазар.
Изводът: данъчната политика може да бъде един от инструментите за по-добро използване на жилищния фонд, но сама по себе си не може да реши всички проблеми, свързани с цените и достъпността на жилищата. Най-ефективният подход вероятно изисква съчетаване на данъчни, жилищни и регионални политики.
