Все повече родители в България избират бащините имена на децата им да бъдат записани без традиционните наставки -ов/-ова, -ев/-ева, -ин/-ина и други. Например вместо „Стела Петрова Иванова“ се срещат варианти като „Стела Петър Иванова“ или „Петко Илиян Петков“.

Според езиковеда доц. Владислав Миланов това е тенденция, която се наблюдава през последните години. По думите му една от причините е по-голямата свобода при избора на лични имена, която постепенно се отразява и върху начина на образуване на бащините имена.
Той отбелязва, че част от родителите възприемат този начин на изписване като модерна практика или като начин да подчертаят името на бащата. В същото време предупреждава, че подобни различия могат да доведат до административни затруднения при работа с институции или официални документи.
Според доц. Миланов липсва единен стандарт, който да дава препоръки за образуването на бащините имена. Въпреки това той не подкрепя идеята въпросът да бъде решаван чрез законодателни промени, като подчертава, че развитието на езика не може да бъде регулирано единствено със закон.
Езиковедът смята още, че отношението към българския език се формира преди всичко чрез образованието, четенето и културната среда, а не чрез нормативни ограничения.
Наред с новите тенденции, традиционните практики при избора на лични имена остават широко разпространени. Много семейства продължават да кръщават децата си на близки роднини или да избират имена с благопожелателно значение.
Тенденцията показва, че наред с уважението към традицията все повече родители търсят и по-индивидуален подход при именуването на своите деца.
![]()

