Въвеждаща част:
Свищов, благодарение на своето географско местоположение, е бил сцена на значими исторически събития. Свищов е населено място с дълголетен опит и традиции в многовековното развитие на България. Някои детайли и факти от преди 19-ти век са особено важни, за да разберем напълно ролята на Свищов в хрониката на българската държава.
Любопитно е да се научи, че изучаването на произхода на наименованието “Свищов“ е предмет на дискусии в научната литература.
Мнозина родни историци правят опити да разтълкуват името, което носи родният град на Алеко Константинов.
Подобно на идентифицирането на човек чрез името му, така и географските понятия разказват своята най-древна история чрез своите наименования.
Богатият асортимент от предания и легенди е опит названието “Свищов“ да бъде обяснено на базата на местни фолклорни сказания. Търсейки последователност между “Свищов“ като име на селище с многовековна история, се натъкнахме на разнородни тълкувания. Въпреки това категорична констатация, която да обясни какво означава името на града не съществува до този момент.
Единствената налична фактология за датировката на това обозначение във варианта, който срещаме днес, е по-скоро хипотетична.
От къде идва произхода на името “Свищов“
За първи път името “Свищов“ се споменава от летописеца и арабски географ – ал Идриси, като “Субест Кастро“ през XII в.
В картата на Фра Мауро от 1459 г., днешният Свищов е именуван Sisco. През XIV в. записките на Нешри, Свищов е наречен Зистова.
От най старо време името “Свищов“ представлява обект на полемики и различни теории, без конкретна интерпретация.
По време на управлението на цар Иван Шишман, градът е известен като Зибестова крепост и функционира като административен център. Друг интересен факт от хрониката на селището са писмени документи от 1491 г., които споменават града като Зищова.
От края на XVIII век, в съответствие с договора между Австрия и Османската империя (4-ти август 1791 г.), градът е назован като Sistova.
До средата на ХХ век наименованието на селището е записвано като “Свищовъ“. След правописната реформа от 1945 г., която премахва окончанието “ъ“ от края на думите, името на града е официализирано като Свищов.
В заключение:
Град Свищов е древно селище с богата и колоритна история, в която се преплитат съдбите на различни цивилизации и етноси.
От най-старо време територията на днешния Свищов е привличала много преселници от далечни и непознати места.
През епохата на Българското възраждане, дунавският град се прославя като търговски и образователен център.
Тук се откриват редица новобългарски училища и други културни институции, които спомагат за подема на общобългарските инициативи.
Днес жителите на Свищов са горди носители на дълголетния опит на своите предци, съдействал за духовната и просветната еволюция на обществото през вековете.
