Духовният прогрес на българите през 19-ти век
Духовният прогес на българското население през 19-ти век е неизменно свързан с процесите на утвърждаване на българската просвета, култура и език. Наред със стопанското и икономическоto въздигане на обществото, тогава назряват условия за разцвет на новобългарското светско образование.
Емануил Васкидович – начало на новобългарското образование
Град Свищов, който се прославя като търговско средоточие през Възраждането, не прави изключение от процесите на културна и просветна реформация, характерни за 19-ти век.
Още в началото на столетието там започват да се създават училища, в които се изучават предмети със светска насоченост.
Началото е поставено през 1815 г. от учителят Емануил Васкидович.
Eдва двадесетгодишен той пристига в Свищов от Мелник, но със своята усърдна дейност оставя дълбока следа в просветната история на селището.
Васкидович настоява за отделянето на образованието от църковната институция, и изучаването на предмети с по-широка обхватност и приложимост.
Това обстоятелство има своите релевантни причини. Поради увеличените търговски контакти на свищовлии със западна Европа, се налага познание по учебни дисциплини, различни от тези изучавани до тогава в килийните училища.
Чрез създаването на новобългарско учебно заведение, още в началото на века, Васкидович съдейства за рационализацията на образованието и възхода на учебното дело.
Така например в основаното от педагога училище има две степени на обучение – горна и долна.
Учителят често отскача до Австрия, където търси материална помощ от тамошните български търговци и емигранти.
Освен като учител, Васкидович се изявява и като автор на учебни пособия.
За нуждата на свищовските училища Емануил Васкидович съставя няколко различни по вид учебни помагала.
Разгледани през призмата на съвремието, тези пособия могат да се определят като литературно наследство с неоценима стойност.
Плод на съвместната работа между Емануил Васкидович и друг изявен книжовник – Неофит Бозвели, е енциклопедичния справочник “Славянобългарско детоводство“. Този труд често е определян като едно от най-добрите и показателни произведения за тогавашното време.
Емануил Васкидович дава своята лепта и в културното развитие на свищовското население.
Важно е да се знае, че той е един от основателите на свищовското народно читалище през 1856 г.
Това негово действие фактически отваря нова страница в културния летопис на Свищов.
Учителят прави първото и най-крупно дарение за младото читалище, а именно 800 тома книги от своята лична библиотека.
Христаки Павлович и неговата дейност
Друг изтъкнат представител на свищовската интелигенция и виден деец в просветната обнова на селището е Христаки Павлович, родом от град Дупница.
По аналог с Васкидович, Христаки също не произхожда от Свищов, но делата му свидетелстват за пълната му отдаденост към образователния подем на града.
През 1831 г. Павлович открива славянобългарско светско училище, а през 1846 г. отново по негова идея отваря врати “Свети Николското училище“.
Христаки Павлович урежда и девическо училище в селището, малко след откриването на първото училище за девойки в град Плевен през 1840 г.
В завършек трябва да подчертам, че Емануил Васкидович и Христаки Павлович заемат позиция на централни фигури в историята на българското светско образование.
Въпреки, че в някои научни изследвания дейността им е обект на полемики, техният принос към възрожденското общество има двойствено значение.
Първо: те могат да бъдат определени като пионери в създаването и организацията на нов тип училища, методи на преподаване и формулирането на учебникарска книжнина.
Второ: Техните дела имат определящо значение за посоката на новобългарското образование, както и моделираща роля за развоя на просветата и културата през конкретната епоха.
