Историческо значение на град Свищов
Разположен на брега на река Дунав, Свищов изпъква като възлово средище на търговия и занаяти.
За стопанското реноме на селището свидетелстват много домашни и чужди извори от епохата. Относно ролята на търговията за сформиране възрожденския облик на градовете, Свищов отново се споменава като главен корпус.
Благодарение на наличието на пристанище (скеля) свищовските търговци извършват мащабен износ за империята и други европейски страни.
Търговско реноме на града, отново е потвърдено чрез избора му за арена на европейско-турските мирни преговори, водени през 1791 г.
На 4.08.1791 година в град Свищов е подписанo примирието между Австро-Унгария и Османската империя.
Въпреки, че информацията за развитието на селището преди 18-ти век е оскъдна, фактите от края на века свидетелстват за авторитета на селището.
В знак на почитание към Свищов, в Лондон малка улица е наречена “Систова“, както е известен договорът в световната хроника.
Макар с локално местоположение и малки териториални размери, Свищов е важна артерия в отношенията между империята и останалите страни.
Това може да се тълкува и като вероятна причина за бързото възстановяване на града, след всеки период на разруха, който е претърпял в своята история.
Търговия и участие в стопанските и икономическа дела
В своята антична и ранно средновековна хроника градът най-често се свързва с крепостта Нове. Останките от нея са предмет на задълбочен анализ от страна на археолози и учени през последните шест десетилетия.
Сведения за селището в хода на османското нашествие (14-ти–15-ти век) не са открити, а известяване за съществуването му вече като част от султановата държава се срещат двеста години по-късно.
Със своето периферно разположение, подпомагащо прогреса на местната и износната търговия, с плодородната земя характерна за цялата околия, Свищов от хилядолетия е привличал колонисти търсещи перспектива и по-добро благосъстояние.
Още през 1798 г. голям брой преселници се установяват в Свищов. Те сформират своя обособена част в града, която и до днес носи названието “Гръцка махала“.
С притока на хора от различни части на империята стопанският прогрес на града става все по-видим и осезаем.
Особено в годините преди събитията от 1810 г., Свищов е оживено търговско място, което започва да си поправя път в руслото на образованието и просветата.
Важен елемент за стопанското значение на Свищов са ускорените темпове, с които се развива търговията.
За селището е приоритетно участието на българи в търговските дела и в усвояване на занаятите.
В останалите средища на стоковите продажби, като Варна, Бургас и Русе, особено в пристанищните градове, тази задача е поверена на гърци, евреи и арменци.
В Свищов икономиката и стопанството били изцяло в ръцете на българските предприемачи.
В тази насока се определя и етнически облик в селището. Статистически данни към 1802 г. сочат, че жителите на Свищов са 20 000 д., преобладаващото население от които е изцяло българско.
Свищов не се изключва, напротив заема централна позиция в списъка на градовете, които съдействат за създаване на устойчива и в дългосрочен план външна износна търговия.
В завършек
Гореизложените факти са доказателство за търговския нюх, който свищовци притежават. Тяхната силна амбиция издига селището до челно място в процесите на обновление, които са неизменна част от възрожденската епоха.
Със завидно материално състояние натрупано от търговия и занаяти, могат да се похвалят голям брой свищовски граждани. Градските дейци използват своите лични средства, за да подпомагат останалите сектори, свързани с националните движения през периода.
Добре познат на широката общественост е актът на дарителство, намерил приложение първоначално в Свищов.
Мнозина свищовски меценати отпускат парични дарения, чрез които съдействат за разкриването на светски училища, културни заведения, библиотеки, музеи и пр.
Търговското съсловие участва и в политическите процеси характерни за периода, лансирайки идеята за национално обединение и модернизация на българското общество.
