ВНИМАНИЕ! Тази статия е авторска и защитена от плагиатсво! Забранено е копирането без разрешение на автора или цитирането на източника! Всички нарушители ще бъдат подложени на санкции!
Здравейте, казвам се Анна на 35 години, не работя и нямам деца. Това е моята история без щастлив край.
Когато бях малко момиче мечтаех за красива бяла рокля, изчистена и семпла, разбира се за тематичен повод. Жадувах също за приличен съпруг готов да ме обича и подкрепя, няколко деца (полът им нямаше значение), къща с бяла ограда и веранда, пълнена пуйка, пай от боровинки и семеен уют. Красота нали? Но съдбата реши да ми удари шамар. Излизам на срещи от 16 годишна, но правилният човек не се появи в живота ми. Вместо това нахлуваха всякакви любови, но за кратко. Или бяха женени или неспособни да дават любов без да взимат нещо. Омръзна ми. Обръщам се назад, завръщам се в прогимназията и какво да ви кажа?
Всички бивши съученички са омъжени с деца някои дори разведени, но не това е важното. Искам да кажа, че аз дори нямах шанс да стигна до развод, защото никой не ме обичаше толкова, за да ми предложи брак. Разбирате ли сега? Просто не ми се даде възможност да изживея някои неща и това заболя. Моите мечти бяха илюзиите за щастие на млада и очевидно наивна девойка, която бегло си спомням. Сега съм на тридесет и малко отгоре, но отдавна спрях да вярвам в любовта и надеждите които носи със себе си.
Преди десетина години си повтарях: някой ден ще се омъжа, някой ден ще имам до себе си грижовен съпруг, който ще се превърне в баща на моите деца. Но някой ден е измамен израз. Както се казваше в един филм: “защото някой ден означава никога!“. Нека спрем да вярваме в приказки, по-невероятни и от стъклената обувка на Пепеляшка и да се взрем в действителността. Да, искам да се омъжа, но вече не по любов. А по сметка. Заявявам го най-открито без грам огризения. Вместо деца ще гледам бижута или ще летя до Милано всеки уикенд.
Ще имам апартамент в София, а летата ще прекарвам в Гърция или на Френската ривиера.
Съпругът ми няма да е млад и красив, единственото привлекателно нещо ще бъде банковия му акаунт.
С много нули, е и бракът ни ще е кръгла нула, но нали ще съм осигурена до живот.
Не, аз не съм материално зависима, а реалистка.
Прекалено много пъти давах сърцето си на хора, които го захвърляха като ненужен предмет в коша за боклук. Сега вече нямам какво да дам. Платих високата цена за една голяма любов, която ми донесе само болка. Простете ми, че спрях да вярвам в нея. Сега обичам себе си и новите си обувки – директно от Париж. Тъжната истина, която осъзнах е, че любов няма, не и за мен. Всичко е интерес. И колкото по-рано го осъзнаете по-добре за вас. Платих цената, но качеството не си струваше. Сега душата ми е празна, но какво значение има.
Рано или късно всеки избира своя път, избирайте мъдро и помнете: Животът зависи изцяло от нашите действия и постъпки в ранните ни двадесет. Обичайте, но не се подлъгвайте! Ако някой иска да е с вас ще нахлуе в живота ви и ще ви отнесе, в добрия смисъл. Ако не иска, няма сила която да промени това. Следвайте сърцето си, ако не го изгубите някъде по пътя както направих аз.
С любов, ваша Анна.
*Историята е по действителен случай, но по желание на нейния разказвач сменихме името му.
ВНИМАНИЕ! Тази статия е авторска и защитена от плагиатсво! Забранено е копирането без разрешение на автора или цитирането на източника! Всички нарушители ще бъдат подложени на санкции!
