Аня Пенчева и нейната Севда от „Време разделно“
Един драматичен образ и една брилянтно изиграна роля
Няма българин, който да не е гледал филма „Време разделно“ с Аня Пенчева. Това си остава един от най-истинските и стойностни шедьоври в българското кино, редом с „Козият рог“ и „Хан Аспарух“. В този филм особено впечатление прави играта на Аня Пенчева и нейната героиня Севда. Тя живее в своя си мъничък свят. Нейното щастие почива единствено и само на любовта. Тя горещо желае да се омъжи за Манол, но намира отпор, а любовта й бива отказана.
Севда надмогва себе си и осъзнала своята наивност, тя събира сили и се опълчва на Караибрахим. В този филм Аня Пенчева доказва, че може да бъде не само красива и съблазнителна, но и дълбоко драматична актриса. Преминава през редица трудности, за да се реши да се откаже от честта в името на опазването на своя живот. По ирония на събдата, когато Аня кандидатства във ВИТИЗ, тя избира откъс от ромата „Време разделно“, само че в ролята на Елица. Нейните професори на изпита биват спечелени с думите, които произнася „Ако питам сърцето си, бих ги взела и двамата“.
Режисьорът на филма Людмил Стайков силно вярва в Аня, че ще се справи с многото премеждия, които връхлитат героинята. Още от филма Хан Аспарух, в който участва, той е впечатлен от таланта й и от дълбоките зелени очи и вирнатото чипо носле. Не му трябва много време, за да я убеди да изиграе именно тя ролята, защото дълбоко цени нейната вродена дарба на велика актриса.
Всеки помни тъжните сцени със Севда, а Аня, трябва да преодолее срама си и да се превъплъти в тази нелесна роля. В един момент тази сцена се оказва един от най-сериозните й моменти в цялата кариера. Режисьорът Людмил Стайков я подготвя психически, че всичко ще е деликатно и премерено, тя само да мисли за героинята си. В същото време обаче той отива при Стойко Пеев и го нахъсва, че е силно момче и че трябва да се държи като истински мъж. И в момента, в който камерите светват, Аня разбира, че няма да е деликатно, нито нежно, нито ще има втори дубъл.
Самото начало е плахо за Севда, надявайки се на нежни движения от страна на Стойко. Но за кратък миг тя осъзнава, че операторът няма за цел да снима драмата в зелените й очи и че всичко е истинско. В един момент Стойко така започва да я мята върху клоните в гората. На живот и смърт започва да разкъсва дрехите й, и в нея се пробужда дивата ярост и тя така започва да го рита, досущ като героинята си. Така започва невероятната борба между двамата, където Стойко й ранява едната гърда, а след това я хвърля върху един мравуняк с живи мравки. Всичко, което зрителите виждат на екрана е неподправено и истинско. Сълзите, които текат по лицето й, пендарите, които се удрят по челото, зачервената й кожа.
Аня така майсторски се превъплъщава в тази героиня, че в един момент изпитва унижението, болката, срама, които връхлитат зеленооката Севда. Във филма „Време разделно“ не са използвани специални ефекти, нито декори. Например, сцената, когато я увиват в чаршаф и я пускат надолу, тя пада върху истински кокали. Двамата каскадьори само я предупреждават как да се предпази, когато я търкалят и да не си отваря очите. Неприятната миризма дни наред не излиза от носа й. В сцената, когато тя се дава на турците, 100 истински жени от Смолян, преди да започнат да я кълнат, едната от тях се доближава до Аня и й дава бучка захар с думите „‘земи и стискай, чедо, да не те хване уроки“. Това й действа като успокоително хапче и вече стиснала бучката захар й е все едно от боя и ругатните, и клетвите, и обидите. Такова безразличие я обзема, че когато трябва да заплаче, тя не проронва и една сълза. Но в мига, в който вижда едно раздиращо се от плач дете, тя се сеща за своята дъщеря и така истински потичат сълзите й. Сцената е толкова съвършено истинска, че дори не се налага да заснемат втори дубъл.
Аня Пенчева изиграва ролята си брилянтно. Във филма, ние, зрителите, я видяхме и тъжна, и душевно разпъната, и отчаяна. Но именно в миговете на това отчаяние и умора, тя събира сили, за да преодолее всичко това с лекота и финес, както и с дълбока душевност. Затова този филм ще си остане и най-скъпия за нея. За всички нас. Най-любим, най-истински, но и най-тъжен български филм.
*Текстът е на Галя Маринова и принадлежи на novinite-dnesbg.eu
